Разказвач

(въвеждаща музика)
Горската аптека. Приказка в рими.
През гората Лакатуши, скрита в папрати пътека,
малка къща там се гуши с надпис „Горската аптека“.
На прозорчето с перденца, по полиците — шишенца,
и мехлеми, и буркани с билки всякакви събрани.
Тази хубава къщурка е на баба Костенурка.
Който има тежки рани и кожухчета съдрани,
идва тук да търси лек — зиме, лете, в мраз и пек.
Кой пристига в ранен час?

Зайо Дългоуши

Костенурке, идвам аз… (шепне)
(плахо гледа, дълго души)

Баба Костенурка

Зайо-байо, добър ден!
Що ще искаш ти от мен?

Зайо Дългоуши

Костенурке услужлива, моля ти се, лек ми дай!
Сърчицето ми се свива, щом дочуя кучи лай.

Баба Костенурка

Имам билки — ще ти дам.
Но от кучетата зли, Зайо, ти пази се сам.
Ето, в котлето ври цвят от дивата глогина,
със черупка от мери.
Пийна Зайо — и отмина.

Разказвач

По пътеката извита идва Меца с шал увита.
Охка, пъшка запъхтяна…

Мецана

Ох, ох, оле, Боже! Що ми стана?
Костенурке, отвори!
Страшна треска ме гори.

Баба Костенурка

Имам билка лековита
и медец от медна пита.
Мецо, от кое да дам?

Мецана

Дай медеца да изям.

Разказвач

И Мецана взе буркана — вътре нищо не остана.
През мъхнатите дървета идва хитрата Лисана —
преструвана и превзета.

Лисана

Костенурке, имам рана
и опасни синини.
Ох, изпатих си, горкана.
Моля ти се, помогни!

Баба Костенурка

Лиске, чакай малко тук
за компрес от пресен лук.

Разказвач

Костенурката добра от лехите лук набра.

Лисана

Раната ще зарасте,
ако сложиш и месце.

Баба Костенурка

Лиске, с меко съм сърце
и молбата ще послушам.

Разказвач

Каза баба Костенурка и прибави и месце
към компреса за притурка.
Мръвчицата взе Лисана, а пък лука — тук остана.
Костенурката се слиса — скри се лакомата Лиса.
Вече пладне преваля над гори и над поля.
Спря пред горската аптека катеричка — бърза, лека —
с превръзка през главата и оплаква се, горката:

Катеричка

С жълъди от черен дъб
вчера си разклатих зъб.
Дай ми лек за зъбобол.
Аз кракът съм си набол —
вика ежко отдалече.
Олеле, умирам вече!

Баба Костенурка

Нека има малко ред.
Кой от вас е по-напред?
Първо лек за болни зъби —
топли трици, сухи гъби.
После ще изляза вън да извадя злия трън.

Разказвач

Весел ежко тръгна пак, понакуцвайки със крак.
Слънчо вече се закри зад зелените гори.
Някой зашумя в тревата и почука на вратата.

(чука се: чук-чук-чук)

Къртица (плачеща)
Костенурке, аз съм тук —
плаче черната къртица —
болни имам две дечица.
Млякото не са изпили, вече губят сетни сили.

Баба Костенурка

С коренчета от желтурка
ще направя бързо лек
за разтривка на децата.

Къртица

Ти характер имаш мек —
използвай за добрината.

Разказвач

Вън почука страшна птица…

Бухал

Охо, охо, бух-бух-бух!
Аз съм Бухльо, стар съсед.
Тука идвам за съвет.
Имам кашлица опасна.

Баба Костенурка

Бухльо, болестта е ясна.

Разказвач

Аптекарката позната
бързо сложи очилата,
взе от чистата полица
книга с шарена корица.

Баба Костенурка

Тук за болестта ти стара
е предписана гаргара.
Чай от лайкучка да пиеш,
с шал дебел да се увиеш.

Бухал

Благодарен съм ти аз —
каза Бухльо с хрипкав глас.

(завършваща музика)

Разказвач

А добрата Костенурка
в дървената си къщурка
още дава лек, съвети
на животни, птици клети —
и на здрави, и на болни.
Нека всички са доволни!